Паметник на признателност към подвига но воините от Самоков и Самоковско

 

          Първият паметник в чест на загиналите във войните, издигнат непосредствено след края на Първата световна война , е паметникът читалище „Отец Паисий”, разположен в центъра на града в непосредствено съседство с Голямата чешма – символ на не пресъхващия живот и многовековното съществуване на Самоков.

Идеята за построяване на читалище се заражда още през 90-те години на миналия век и през 1912г. е положен основният му камък. Балканската война , обаче спира работа по неговото изграждане. Скоро след войната Общинския съвет два пъти гласува средства „за издигане на паметник и увековечаване имената на падналите герои от града. ”

Успоредно с това военните части в Самоковския гарнизон създават свой фонд за паметник на загиналите във войните офицери и войници. Двете идеи за читалище и паметник вървят успоредно до 16 март 1919г., когато на едно общо офицерско събрание се решава единодушно: „Да се построи в Самоков читалище паметник за падналите на бойните полета офицери, подофицери и войници от частите на гарнизона.”Избрана е комисия със задача да изработи устав за построяване на паметника и постигане на разбирателство с читалищното ръководство за задружно изпълнение на обекта. На 23 март същата година ,правилникът е прочетен на общоградско читалищно събрание, обстойно пункт по пункт и е приет с голям възторг, без разискване и ставане на крака.

    Целта на строежа , посочено в проект правилника е:

„За увековечаване памятта на геройски загиналите за защитата и величието на Отечеството войници от22-и, 50-и, 54-и пехотни и 7-и и 17-и артилерииски полкове през войната 1922-1923г. и 1915 – 1918г., да се построи един културен паметник в Самоковска околия- град Самоков, достъпен за всички граждани, военни и населението от околията”.

На скоро след това е избрано бюро за ръководене на строителството начело с началника на Самоковския гарнизон. В бюрото влизат още председателят и секретарят на Читалището,председателят на строителната комисия. Чрез общото ръководство са обединени в едно усилията на военните поделения в града и самоковската общественост. Извършва се огромна организаторска дейност,по набиране на средства, снабдяване с материали и извършване на строежа.

Проектът на читалищната сграда е дело на архитект Коста Николов- един от собствениците на ателие за проектиране „Юруков сие Николов”- София, а срокът за реализацията му е четири години.

      Средствата за постройката се набират от фондовете на частите от гарнизона -/около 108 000лв./, от суми с които разполага читалището, включително приходи от членски внос,увеселения, концерти, представления, дарения и др., от заеми сключени с отделни лица .

     Списъкът на дарителите, които са дали над 100лв.се състои от 93 души, а този на дарителите под100лв.е съставен от 304 имена. Общата сума получена от лични дарения през1920-1922г. е около 70 000лв.

В изграждането на читалището се включват със суми :

Кооперация „Обединение”, Самоковското женско дружество, училище „Христо Максимов”, Българска народна банка, Земеделската банка,офицерите от гарнизона,селата: Радуил, Ковачевци, Долна баня и др. Чрез специално обръщение за дарители били поканени и посетителите на курорта „Чамкория”

Най значителни постъпления на суми идват от дървеният материал, отпускан неколкократно от Министерството на горите- около 3000куб.метра, добиван и продаван от самоковското читалище. По този начин за паметника постъпват над 500 000лв.

Голямо дарение във вид на дървен материал правят Вл. Сребърников и П. Зашев.

Към всичко тава трябва да прибавим доброволния безплатен труд на стотици граждани, както и на войниците от самоковските части.

   До края на 1925г. са изразходвани 1795000лв.

Сградата вече е завършена в основни линии и е могла да се използува съобразно предназначението и. Оставало да се направи декоративната украса. За нейната реализация се изработва нова програма на стойност 340 000лв.въз основа, на  която през първата половина на 1925г. се провежда анонимен конкурс,в който участвали най-видни български скулптори.

  Проектът предвиждал в центъра на лицевата фасада /западната/ ,да има посвещение : „НА ПАДНАЛИТЕ ГЕРОИ ОТ ПРИЗНАТЕЛНОТО ПОТОМСТВО 1912-1913г.” От двете страни на надписа по двама АТЛАНТИ български войни, а между всяка двойка воини по един лавров венец с войнски орден в средата. Под фигурите на войниците се разполага същият брой орли. / Още шест орела красят балкона на южната фасада/

    На южната и северната сградата /по дължината и / се предвиждат по два симетрично разположени барелефа,а над тях подписи върху вензел от дъбови листа: „Булаир- 8 февруари 1913г.”, „Кота – 1050- 5-11 V//. 1917г”, „Криволак-17-23.Х.1915г.”, „Калиманица-4-7. V//. 1913г.” / На горепосочените места са станали важни сражения с масовото и героично участие на частите от Самоковския гарнизон /

 

  За да добие напълно завършен вид, паметникът трябвало да съчетае в себе си, символичната страна на своята украса с чисто документалната, тоест, под барелефите да бъдат написани имената на войните герои, загинали за отечеството.

Върху 40 плочи от натурален бял карарски /игалиански /мрамор, разположени по 10 под всяка барелефна композиция, са издълбани и запълнени с олово1019 имена на офицери, подофицери, ефрейтори и войници от Самоков и околноста:

 

Самоков – убити – 198 души, Алино- 27,Белчин-51, Бели Искър- 19, Говедарци-27, Горни Окол-32, Горни Пасарел- 44, Гуцал-28,Доспей- 15, Доспей махала- 34, Долни Окол-22, Долни Пасарел- 59, Драгошиново -18, Злокучане- 12, Клисура-21, Ковачевци- 52, Калково- 29, Марица / махала /- 13, Ново село- 17, Продановци -14, Поповяне-42, Радуил-43, Райово-30, Рельово-33, Чамурлия – 65, Чуйпетльово- 33, Широки дол – 41.

Изработването на мраморните плочи и тяхното монтиране /На стойност 194500лв./ е дело на скулптора ваятел Никола Ножаров. Цялостната работа той завършва с помощта на скулптора Ликурго Андреани – представител на италианската школа.Работата окончателно е завършена / с това и на цялото Читалище- паметник / и официално е приета на 29 юни1929г.

• Паметникът – читалище е застроен върху площ от 1027 квадратни метра и има височината на триетажна сграда с обем 17000куб. метра.

През 1957год. е извършено частично преустройство с пристройка на две репетиционни помещения върху 140кв. метра от към източната страна, което е сполучливо допълнение към съществуващия обем. Реконструкцията на сградата, направена1975-1980г., не нарушава нейният външен архитектурен вид, а се отнася изцяло до промяна в интериора.

 

Десетилетия са изминали от окончателното завършване на този величествен паметник – читалище „Отец Паисий”, с който Самоков и цялото население на общината може с право да се гордее. Десетилетия той изпълнява своята генерална функция на културно средище и е дълбок и неповторим израз на народната синовна почит към загиналите във войните.