Една забележителна годишнина и преклонението пред таланта събраха самоковци в препълнения салон на Читалище-паметник „Отец Паисий – 1859”. Бивши и настоящи възпитаници на Школата по акордеон с ръководител  Георги Машов дойдоха, за да отбележат 40 години клас акордеон. „Всичко, което ще се случи на сцената е доказателство, че музиката е най-силното средство за въздействие – тя сплотява, възпитава, обединява и създава приятелства, независимо от времето и разстоянието” – заяви в приветствените си думи водещата Ралица  Стоянова.

Под аплодисментите на публиката се изявиха бившите възпитаници на класа по акордеон към Читалището с преподавател Георги Машов – Станислав Волев и Емил Николов. Искрено възхищение с изпълненията си предизвикаха и останалите музиканти, направили първите си стъпки и опознали акордеона в самоковската школа. Едни от тези, които сравнително скоро са се разделили с нея са Мариян Минчев -ученик в софийско музикално училище и Ирена Рогачева – студентка втори курс в Музикалната академия. Любовта към музиката и акордеона все още продължава да бъде тяхната пътеводна светлина в професионалното им развитие. Във своя втори дом – Читалището се завърнаха и Васил Асенов, Васил Николов и Румен Иванов – завършили СМУ. Стефан Йорданов пък в момента е преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски” – Благоевград.  Всички те показаха пред присъстващите, че са получили едни стабилни основи в ръководения от Георги Машов клас по акордеон. За тези 40 години от Школата са излезли едни достойни хора и музиканти, които продължават да прославят името на Самоков.

Щафетата вече е предадена на по-малките бъдещи надежди в лицето на Николай Петров, Димитър Рогачев, Иво Иванов, Георги Даганов, Радослав Даганов и Адриан Чучуков. Те също показаха, че са си научили добре урока и че времето прекарано с акордеон в ръце не е загубено. „В началото беше трудно, защото ученото е едно на ръка, практиката е друго, работата с хора изисква невероятно търпение” – заяви преди време в интервю за „Самоков 365” Георги Машов. Нещата вероятно не са се променили, но пък удовлетворението и резултатите са налице. Музикален поздрав към публиката отправиха ДВГ „Медени звънчета” при ОУ „Митр. Авксентий Велешки” с ръководител Даниела Георгиева. Звуците на акордеоните продължаваха дълго да разкъсват тишината, след като цветята бяха поднесени, а прожекторите изгасени. В очакване на следващия концерт-спектакъл и предстоящата 50-годишнина.

По предложение на читалищното настоятелство на читалище-паметник “Отец Паисий-1859″ и с решение на Общинския съвет със златния почетен знак на Община Самоков за принос в развитието на културния и духовния живот вчера – навръх 1 ноември, бе удостоен Стоян Пашов – дългогодишен председател на културната институция, активен участник и изпълнител в любителски колективи. Под председателството на Стоян Пашов се увеличават самодейните състави към читалището, организират се интересни културни събития. След 20-годишно прекъсване е възстановена дейността на смесен хор „Рилска песен”, поставено е началото на два национални фестивала – на старата градска песен и на любителските театри, които показват устойчивост и добиват все по-голяма популярност. Стоян Пашов е личност с активна гражданска позиция по отношение на културния живот в града ни и продължава да работи за развитието на читалищното дело в Самоков.
Ето какво заяви той при получаването на високото отличие на тържеството в Сарафската къща.
„Особено ми е приятно да застана пред вас на една от най-българските дати в нашата история! Денят на народните будители – този истински български празник, се нарежда, според мен, на едно ниво в нашия празничен календар с 3-и март и 24-и май. Особено съм развълнуван от факта, че точно в този ден получавам това високо отличие от Община Самоков. Приемам отличието не толкова като моя лична заслуга, колкото като заслуга на всички хора, с които работим в читалището – с колегите от съставите, школите, административното ръководство, настоятелството, всички, които ни помагат в читалищната дейност. Надявам се, че и за занапред ще имаме възможността да докажем, че можем да правим нещата така, както трябва. Надявам се освен това да успеем да привлечем още млади хора в нашия колектив и да успеем да запазим читалищните традиции в града ни. Все пак читалището съществува от далечната 1859 г. и се надявам да продължи да чертае част от културната история на Самоков. Благодаря още веднъж на всички и ви уверявам, че ще продължа да правя всичко по силите си за развитието на нашия град и то не само в областта на културата.”