Анна Манова

„Отново сме тук, с любовта си към хубавата песен, която ни събира през годините, която докосва най-нежните струни на душите ни, която ни облагородява, сближава и обединява”, с тези красиви думи водещата Ралица Стоянова постави началото на коледния концерт в салона на читалище – паметник „Отец Паисий – 1859”. Той се състоя на 21 декември от 18:00 часа. И събра на една сцена няколко състава към читалището.

Хор „Рилска песен”, с диригент Борис Георгиев, постави началото на празничния концерт. Най-вълнуващата част от тяхното изпълнение беше свързано с 80-годишния юбилей на Иван Попиванов. Той е дългогодишен председател на хора. От своя страна председателят на читалище – паметник „Отец Паисий – 1859” прочете поздравителен адрес от името на институцията, като пожела здраве и дълголетие, а секретарят Теменужка Янкова поднесе красив букет. Затрогващо прозвуча изпълнението „На многая лета”, с което хор „Рилска песен” поздрави юбиляра. След това на сцената с няколко солови изпълнения се представи Аглика Крушовенска. Акомпаниментът на пиано беше на Борис Георгиев. Тя изпя една малко по-съвременна версия на познатата „Аве, Мария”. След това продължи с писаната за мъж, но изпълнявана във високия регистър „Ария на Керубин” от операта „Сватбата на Фигаро” на Моцарт. И двете изпълнения прозвучаха празнично и докосвайки се до най-тънките струни на душата. Тематиката на изпълненията след това беше заменена с български популярни песни, в изпълнение на ВС „Дилижанс”, с ръководител Димчо Тосков. Аплодисменти предизвика изпълнението на познатата песен „Не ми се прибира”. Аплодисментите продължиха и при появата на сцената на ВИГ „Лунни лъчи”, под ръководството на Цветан Ангелов. С няколко фолклорни изпълнения се представиха от ФТА „Самоков”, с хореограф Борислав Искрев. Финал на концерта поставиха ДВГ „Самокови”, с ръководител Деница Михайлова. На сцената те отбелязаха 20 години от създаването си.

Архиерейският наместник отец Михаил Колев поздрави всички читалищни дейци. На края всички си пожелаха весели празници и до нови срещи.

В истински празник се превърна коледният концерт на танцовите и музикалните формации към читалище-паметник „Отец Паисий” на 19 декември.
През първата част изпълнилите салона зрители се насладиха на спектакъла на школата по танцово изкуство с ръководител Ралица Стоянова. С помощта и на Миролюба Ташова на сцената се появиха малки снежанки, внесли с нежните си изпълнения коледно настроение. Финес придаде и танцът на малките вълшебници с магически пръчки. Умиление предизвикаха пременените като ангелчета балеринки, показали най-доброто от себе си на фона на песента „Тиха нощ, свята нощ”. У всички участниците в различните формации на школата се усещаха завидна гъвкавост и усет към ритъма.
Романтичната атмосфера още повече изпълни залата с изпълненията на младите пианисти Божидара Пашова, Гергана Василева, Мариета Димитрова и Надя Крумова. Ръководител на школата е Борис Георгиев.
С още един вариант на „Тиха нощ”, както и с други мелодии се изявиха китаристите Денис Сотиров и Радослав Даганов с ръководител Георги Лазаров.
Сърцата на присъстващите пък разиграха акордеонистите от школата на Георги Машов. Кристиян Трифонов и Николай Йорданов дадоха тон със самостоятелни изпълнения на валс и „Джингъл белс”. Няколко дуета също зарадваха публиката. Отлично впечатление направи сработката при свиренето на голямата група – секстет в състав Адриян Чучуков, Георги и Радослав Даганови, Димитър Рогачев, Иво Иванов и Николай Петров.
С атрактивни съвременни танци изпъкнаха порасналите момичета от школата по танцово изкуство – Габриела Гребенчарска, Елена Несторова, Ивана Божичкова, Йоана Жаркова и Християна Чупетловска.
Вълнуваща, особено за най-малките, бе появата на самия Дядо Коледа. Добрият старец и Снежанка поздравиха участниците в концерта и ги дариха с вкусни подаръци.

Галерия със снимки от събитието <<ТУК>>

Една забележителна годишнина и преклонението пред таланта събраха самоковци в препълнения салон на Читалище-паметник „Отец Паисий – 1859”. Бивши и настоящи възпитаници на Школата по акордеон с ръководител  Георги Машов дойдоха, за да отбележат 40 години клас акордеон. „Всичко, което ще се случи на сцената е доказателство, че музиката е най-силното средство за въздействие – тя сплотява, възпитава, обединява и създава приятелства, независимо от времето и разстоянието” – заяви в приветствените си думи водещата Ралица  Стоянова.

Под аплодисментите на публиката се изявиха бившите възпитаници на класа по акордеон към Читалището с преподавател Георги Машов – Станислав Волев и Емил Николов. Искрено възхищение с изпълненията си предизвикаха и останалите музиканти, направили първите си стъпки и опознали акордеона в самоковската школа. Едни от тези, които сравнително скоро са се разделили с нея са Мариян Минчев -ученик в софийско музикално училище и Ирена Рогачева – студентка втори курс в Музикалната академия. Любовта към музиката и акордеона все още продължава да бъде тяхната пътеводна светлина в професионалното им развитие. Във своя втори дом – Читалището се завърнаха и Васил Асенов, Васил Николов и Румен Иванов – завършили СМУ. Стефан Йорданов пък в момента е преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски” – Благоевград.  Всички те показаха пред присъстващите, че са получили едни стабилни основи в ръководения от Георги Машов клас по акордеон. За тези 40 години от Школата са излезли едни достойни хора и музиканти, които продължават да прославят името на Самоков.

Щафетата вече е предадена на по-малките бъдещи надежди в лицето на Николай Петров, Димитър Рогачев, Иво Иванов, Георги Даганов, Радослав Даганов и Адриан Чучуков. Те също показаха, че са си научили добре урока и че времето прекарано с акордеон в ръце не е загубено. „В началото беше трудно, защото ученото е едно на ръка, практиката е друго, работата с хора изисква невероятно търпение” – заяви преди време в интервю за „Самоков 365” Георги Машов. Нещата вероятно не са се променили, но пък удовлетворението и резултатите са налице. Музикален поздрав към публиката отправиха ДВГ „Медени звънчета” при ОУ „Митр. Авксентий Велешки” с ръководител Даниела Георгиева. Звуците на акордеоните продължаваха дълго да разкъсват тишината, след като цветята бяха поднесени, а прожекторите изгасени. В очакване на следващия концерт-спектакъл и предстоящата 50-годишнина.

По предложение на читалищното настоятелство на читалище-паметник “Отец Паисий-1859″ и с решение на Общинския съвет със златния почетен знак на Община Самоков за принос в развитието на културния и духовния живот вчера – навръх 1 ноември, бе удостоен Стоян Пашов – дългогодишен председател на културната институция, активен участник и изпълнител в любителски колективи. Под председателството на Стоян Пашов се увеличават самодейните състави към читалището, организират се интересни културни събития. След 20-годишно прекъсване е възстановена дейността на смесен хор „Рилска песен”, поставено е началото на два национални фестивала – на старата градска песен и на любителските театри, които показват устойчивост и добиват все по-голяма популярност. Стоян Пашов е личност с активна гражданска позиция по отношение на културния живот в града ни и продължава да работи за развитието на читалищното дело в Самоков.
Ето какво заяви той при получаването на високото отличие на тържеството в Сарафската къща.
„Особено ми е приятно да застана пред вас на една от най-българските дати в нашата история! Денят на народните будители – този истински български празник, се нарежда, според мен, на едно ниво в нашия празничен календар с 3-и март и 24-и май. Особено съм развълнуван от факта, че точно в този ден получавам това високо отличие от Община Самоков. Приемам отличието не толкова като моя лична заслуга, колкото като заслуга на всички хора, с които работим в читалището – с колегите от съставите, школите, административното ръководство, настоятелството, всички, които ни помагат в читалищната дейност. Надявам се, че и за занапред ще имаме възможността да докажем, че можем да правим нещата така, както трябва. Надявам се освен това да успеем да привлечем още млади хора в нашия колектив и да успеем да запазим читалищните традиции в града ни. Все пак читалището съществува от далечната 1859 г. и се надявам да продължи да чертае част от културната история на Самоков. Благодаря още веднъж на всички и ви уверявам, че ще продължа да правя всичко по силите си за развитието на нашия град и то не само в областта на културата.”