Анна Манова вестник Самоков 365
Седмица след празника на жената и дни преди настъпването на пролетта малките балерини от школата на Ралица Стоянова сътвориха „Пеперудена магия”. Те представиха музикално –танцов спектакъл в хоровата зала на читалище – паметник „Отец Паисий – 1859”, с който зарадваха своите родители, баби, дядовци и гости.

Пред погледите на най-близките си децата показаха колко са се постарали заедно с любимата им кака Рали. На импровизирана сцена малките момиченца проявиха истински талант, преоблечени като пчелички, калинки, светулки, балеринки. Хореографът Ралица Стоянова беше в ролята на разказвач, а децата бяха основните герои в приказния детски спектакъл „Пеперудена магия”. От устите на най-малките звучаха доста житейски мъдрости, поднесени по детски и истински. И като всяка една приказна история и тази имаше щастлив финал и поука за всички участници в нея. Родителите аплодираха бурно изпълненията на своите деца. А те от своя страна грееха в усмивки, че са зарадвали присъстващите. На финала Ралица Стоянова благодари за старанието, което децата са положили на всички репетиции, за да се представят по възможно най-добрия начин пред своите близки.

На 17 февруари 2018г. ВИС „Лунни лъчи”към читалище- паметник „Отец Паисий 1859”град Самоков,спечелиха ГОЛЯМАТА НАГРАДА – ПЪРВО МЯСТО на национален фестивал за стара градска песен „Празник на любовта и виното” в град Елин Пелин
В оспорваната надпревара взеха участие около тридесет състава от цялата страна. Тричленното жури с председател Бони Милчева единодушно присъди най- голямото отличие на самоковския състав. Отличното им представяне пролича и от реакцията на публиката , която бурно ги аплодираше .
Благодарим ви колеги, че достойно представяте нашето читалище и град Самоков.

Continue reading →

Читалище-паметник „Отец Паисий 1859” започна изпълнението на проект  «Качествени подобрения на сградата на читалище-паметник „Отец Паисий -1859“ при максимално запазване на автентичността й « по подмярка 7.2 «Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малки по мащаби инфраструктура»  по ПРСР.

Читалищната сграда е  открита на 23.12.1923г. и реновирана  през 1976 г.-1980г.  Проектът за сградата е на арх. Коста Николов.  Читалището е проектирано като театрална сграда с паметни плочи и е единствен по рода си войнишки паметник в България. Фасадата е издържана в пруския сецесионен стил с фигури на воини и орли и посветителен надпис, ограден с дъбови листа: „На падналите герои от признателното потомство 1912-1913 г. 1915-1918 г.” Паметните плочи  с имената на загиналите са разположени на южната и северната страни и са изработени от архитектите Никола Ножаров и Ликурго Андреани. Надписите над тях отразяват важни сражения по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война с участието на частите на самоковския гарнизон – 22-ри пехотен Тракийски полк и 7-ми артилерийски полк. Барелефите са дело на най-известните български скулптури на времето. Автор на сцените, посветени на героичната Булаирска епопея на 8 февруари 1913 г., е Николай Димитров; на битките при Калиманица 1913 г. и Криволак 1915 г. – Иван Лазаров; при Кота 1050 през 1917 г. – Александър Андреев.

Сградата е изградена  върху площ от 1029 квадратни метра . Тя е триетажна, а разгърнатата застроена площ е 3055 кв.м. Обемът й е 16590 куб.м. Вследствие на течове и в процеса на експлоатация са възникнали пукнатини, отронване на мазилка и разрушаване на корнизи по фасадата на сградата. В процеса на експлоатация съществуващите прозорци и външни врати са увредени.

Ремонтните работи се извършват с цел качествено подобрение на покрива и премахване на настъпилите вследствие на експлоатацията изменения на фасадата на сградата. Те включват  ремонт на покрива, смяна на дограмата и ремонт на фасадата на сградата . Общата стойност на проекта възлиза на 360 008,46 лева.Работите се финансират от Европейският земеделски фонд за разви на селските райони.

Делян Василев вестник Приятел
Фолколрният танцов ансамбъл „Самоков” с ръководител Борислав Искрев събра 2289. 59 лв. за нуждите на диагностицираното с хидроцефалия 13-годишно момче Димитър Лобутов по време на благотворителния концерт за своята тригодишнина под надслов „Да подадем ръка! Да бъдем хора!”. Концертът се състоя на 20 януари в читалище-паметник „Отец Паисий”.

Средствата ще бъдат добавени към вече преведените по банковата сметка на семейството близо 9500 лв. от благотворителната акция на съученици на Митко от СУ „Отец Паисий”, поставили кутии за дарения в из цялата община. Така, с общи сили, самоковци показаха за пореден път, че не се предават пред трудности и знаят що е съпричастност и взаимопомощ, що е болка и навреме подадена ръка.

На сцената освен ансамбъл „Самоков” и детско-юношеският и мъжкият състав към ансамбъла излязоха и танцов клуб „Абракс” с ръководител Димитър Шопов от Дупница, танцов състав „Пчелински извори” с ръководител Димитър Михов от с. Пчелин, община Костенец, фолклорна група „Ситовче” с ръководител Петър Петров от пазарджишкото село Симеоновец. Заредиха се кое от кое по-интересни и вълнуващи хора – шопски, Охридско, Кюстендилско, Дуна, Щеркольовата, Дайчово, тракийско, ръченица, Бистришка копаница. За кой ли път магията на фолклора оживя и доказа, че и в 21 век няма по-хубаво от българското, от нашенското; няма по-чаровни момичета и жени от тези в народни носии и с вързани на красиви плитки коси; няма толкова енергични, силни и борбени мъже като тези на хорото.

Има обаче истински чувства, когато сърцето и душата усетят своя ритъм, измервал някога пулса на нашите баби и дядовци. Участниците показаха, че опазват грижливо, с много усилия, българския дух. Защото, съгласете се, не всеки има сили вечер, след работа, да отиде на репетиция. И да играе с такава отдаденост, сякаш през деня е стоял със скръстени крака на дивана пред телевизора.

Народната певица от Радуил Деси Николова дообогати изявата, като изпълни с медения си глас няколко песни. „Чест е за мен да пея пред пълна зала. Вие сте добри хора”, възкликна талантливата девойка.

Видимо развълнуваният Борислав Искрев благодари на участниците, зрителите, спонсорите и домакините от читалището.

Анна Манова

„Отново сме тук, с любовта си към хубавата песен, която ни събира през годините, която докосва най-нежните струни на душите ни, която ни облагородява, сближава и обединява”, с тези красиви думи водещата Ралица Стоянова постави началото на коледния концерт в салона на читалище – паметник „Отец Паисий – 1859”. Той се състоя на 21 декември от 18:00 часа. И събра на една сцена няколко състава към читалището.

Хор „Рилска песен”, с диригент Борис Георгиев, постави началото на празничния концерт. Най-вълнуващата част от тяхното изпълнение беше свързано с 80-годишния юбилей на Иван Попиванов. Той е дългогодишен председател на хора. От своя страна председателят на читалище – паметник „Отец Паисий – 1859” прочете поздравителен адрес от името на институцията, като пожела здраве и дълголетие, а секретарят Теменужка Янкова поднесе красив букет. Затрогващо прозвуча изпълнението „На многая лета”, с което хор „Рилска песен” поздрави юбиляра. След това на сцената с няколко солови изпълнения се представи Аглика Крушовенска. Акомпаниментът на пиано беше на Борис Георгиев. Тя изпя една малко по-съвременна версия на познатата „Аве, Мария”. След това продължи с писаната за мъж, но изпълнявана във високия регистър „Ария на Керубин” от операта „Сватбата на Фигаро” на Моцарт. И двете изпълнения прозвучаха празнично и докосвайки се до най-тънките струни на душата. Тематиката на изпълненията след това беше заменена с български популярни песни, в изпълнение на ВС „Дилижанс”, с ръководител Димчо Тосков. Аплодисменти предизвика изпълнението на познатата песен „Не ми се прибира”. Аплодисментите продължиха и при появата на сцената на ВИГ „Лунни лъчи”, под ръководството на Цветан Ангелов. С няколко фолклорни изпълнения се представиха от ФТА „Самоков”, с хореограф Борислав Искрев. Финал на концерта поставиха ДВГ „Самокови”, с ръководител Деница Михайлова. На сцената те отбелязаха 20 години от създаването си.

Архиерейският наместник отец Михаил Колев поздрави всички читалищни дейци. На края всички си пожелаха весели празници и до нови срещи.

Една забележителна годишнина и преклонението пред таланта събраха самоковци в препълнения салон на Читалище-паметник „Отец Паисий – 1859”. Бивши и настоящи възпитаници на Школата по акордеон с ръководител  Георги Машов дойдоха, за да отбележат 40 години клас акордеон. „Всичко, което ще се случи на сцената е доказателство, че музиката е най-силното средство за въздействие – тя сплотява, възпитава, обединява и създава приятелства, независимо от времето и разстоянието” – заяви в приветствените си думи водещата Ралица  Стоянова.

Под аплодисментите на публиката се изявиха бившите възпитаници на класа по акордеон към Читалището с преподавател Георги Машов – Станислав Волев и Емил Николов. Искрено възхищение с изпълненията си предизвикаха и останалите музиканти, направили първите си стъпки и опознали акордеона в самоковската школа. Едни от тези, които сравнително скоро са се разделили с нея са Мариян Минчев -ученик в софийско музикално училище и Ирена Рогачева – студентка втори курс в Музикалната академия. Любовта към музиката и акордеона все още продължава да бъде тяхната пътеводна светлина в професионалното им развитие. Във своя втори дом – Читалището се завърнаха и Васил Асенов, Васил Николов и Румен Иванов – завършили СМУ. Стефан Йорданов пък в момента е преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски” – Благоевград.  Всички те показаха пред присъстващите, че са получили едни стабилни основи в ръководения от Георги Машов клас по акордеон. За тези 40 години от Школата са излезли едни достойни хора и музиканти, които продължават да прославят името на Самоков.

Щафетата вече е предадена на по-малките бъдещи надежди в лицето на Николай Петров, Димитър Рогачев, Иво Иванов, Георги Даганов, Радослав Даганов и Адриан Чучуков. Те също показаха, че са си научили добре урока и че времето прекарано с акордеон в ръце не е загубено. „В началото беше трудно, защото ученото е едно на ръка, практиката е друго, работата с хора изисква невероятно търпение” – заяви преди време в интервю за „Самоков 365” Георги Машов. Нещата вероятно не са се променили, но пък удовлетворението и резултатите са налице. Музикален поздрав към публиката отправиха ДВГ „Медени звънчета” при ОУ „Митр. Авксентий Велешки” с ръководител Даниела Георгиева. Звуците на акордеоните продължаваха дълго да разкъсват тишината, след като цветята бяха поднесени, а прожекторите изгасени. В очакване на следващия концерт-спектакъл и предстоящата 50-годишнина.

По предложение на читалищното настоятелство на читалище-паметник “Отец Паисий-1859″ и с решение на Общинския съвет със златния почетен знак на Община Самоков за принос в развитието на културния и духовния живот вчера – навръх 1 ноември, бе удостоен Стоян Пашов – дългогодишен председател на културната институция, активен участник и изпълнител в любителски колективи. Под председателството на Стоян Пашов се увеличават самодейните състави към читалището, организират се интересни културни събития. След 20-годишно прекъсване е възстановена дейността на смесен хор „Рилска песен”, поставено е началото на два национални фестивала – на старата градска песен и на любителските театри, които показват устойчивост и добиват все по-голяма популярност. Стоян Пашов е личност с активна гражданска позиция по отношение на културния живот в града ни и продължава да работи за развитието на читалищното дело в Самоков.
Ето какво заяви той при получаването на високото отличие на тържеството в Сарафската къща.
„Особено ми е приятно да застана пред вас на една от най-българските дати в нашата история! Денят на народните будители – този истински български празник, се нарежда, според мен, на едно ниво в нашия празничен календар с 3-и март и 24-и май. Особено съм развълнуван от факта, че точно в този ден получавам това високо отличие от Община Самоков. Приемам отличието не толкова като моя лична заслуга, колкото като заслуга на всички хора, с които работим в читалището – с колегите от съставите, школите, административното ръководство, настоятелството, всички, които ни помагат в читалищната дейност. Надявам се, че и за занапред ще имаме възможността да докажем, че можем да правим нещата така, както трябва. Надявам се освен това да успеем да привлечем още млади хора в нашия колектив и да успеем да запазим читалищните традиции в града ни. Все пак читалището съществува от далечната 1859 г. и се надявам да продължи да чертае част от културната история на Самоков. Благодаря още веднъж на всички и ви уверявам, че ще продължа да правя всичко по силите си за развитието на нашия град и то не само в областта на културата.”

Официален сайт на община Самоков